22 нояб. 2015 г., 23:37

Да обичаш

546 0 0

Да обичаш е като порязване от нож,

боли, разкъсва те, но не умираш.

Белези остават нощ след нощ,

ала само във сърцето ги намираш.

 

Там невидими за хорските очи

гравират буквите на твойто име,

преплели своите изгарящи лъчи

в суровата студенина на зима.

 

Белезите не болят, но помнят

порязването, болката и лудостта,

бликнали със мъката огромна,

родена от настъпващата самота.

 

Да обичаш е пътуване със неизвестен край

по пътищата стръмни на съдбата.

Дали ще стигнеш тъй жадувания Рай

ще покаже само нейната разплата.

 

А започнеш ли да плащаш за това 

цената, както винаги ще е висока.

Ножа ще е остър в нежната ръка,

а белезите още по- дълбоки.

 

27.04.2015г.

Мими Янева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Mimi Ivanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...