Да обичаш е като порязване от нож,

боли, разкъсва те, но не умираш.

Белези остават нощ след нощ,

ала само във сърцето ги намираш.

Там невидими за хорските очи

гравират буквите на твойто име,

преплели своите изгарящи лъчи

в суровата студенина на зима.

Белезите не болят, но помнят

порязването, болката и лудостта,

бликнали със мъката огромна,

родена от настъпващата самота.

Да обичаш е пътуване със неизвестен край

по пътищата стръмни на съдбата.

Дали ще стигнеш тъй жадувания Рай

ще покаже само нейната разплата.

А започнеш ли да плащаш за това 

цената, както винаги ще е висока.

Ножа ще е остър в нежната ръка,

а белезите още по- дълбоки.

27.04.2015г.

Мими Янева