Да обичаш е като порязване от нож,
боли, разкъсва те, но не умираш.
Белези остават нощ след нощ,
ала само във сърцето ги намираш.
Там невидими за хорските очи
гравират буквите на твойто име,
преплели своите изгарящи лъчи
в суровата студенина на зима.
Белезите не болят, но помнят
порязването, болката и лудостта,
бликнали със мъката огромна,
родена от настъпващата самота. ...