22 nov 2015, 23:37

Да обичаш

551 0 0

Да обичаш е като порязване от нож,

боли, разкъсва те, но не умираш.

Белези остават нощ след нощ,

ала само във сърцето ги намираш.

 

Там невидими за хорските очи

гравират буквите на твойто име,

преплели своите изгарящи лъчи

в суровата студенина на зима.

 

Белезите не болят, но помнят

порязването, болката и лудостта,

бликнали със мъката огромна,

родена от настъпващата самота.

 

Да обичаш е пътуване със неизвестен край

по пътищата стръмни на съдбата.

Дали ще стигнеш тъй жадувания Рай

ще покаже само нейната разплата.

 

А започнеш ли да плащаш за това 

цената, както винаги ще е висока.

Ножа ще е остър в нежната ръка,

а белезите още по- дълбоки.

 

27.04.2015г.

Мими Янева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...