22 nov 2015, 23:37

Да обичаш

547 0 0

Да обичаш е като порязване от нож,

боли, разкъсва те, но не умираш.

Белези остават нощ след нощ,

ала само във сърцето ги намираш.

 

Там невидими за хорските очи

гравират буквите на твойто име,

преплели своите изгарящи лъчи

в суровата студенина на зима.

 

Белезите не болят, но помнят

порязването, болката и лудостта,

бликнали със мъката огромна,

родена от настъпващата самота.

 

Да обичаш е пътуване със неизвестен край

по пътищата стръмни на съдбата.

Дали ще стигнеш тъй жадувания Рай

ще покаже само нейната разплата.

 

А започнеш ли да плащаш за това 

цената, както винаги ще е висока.

Ножа ще е остър в нежната ръка,

а белезите още по- дълбоки.

 

27.04.2015г.

Мими Янева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...