21 окт. 2012 г., 22:52

Да пиша не обичам

487 0 0

Да пиша не обичам

Не ми се и отдава

Защо си го навличам

Като ме натъжава

 

Букви някакви валят

Листа сух наводняват

Ще ми се да звънтят

А всъщност избледняват

 

Идея нямат никва

Просто пълни редове

Рима във обвивка

С вкус на старо яйце

 

Е изгражда светове

Понякога прекрасни

Писалката ги краде

Фалшиви но пък страстни

 

А листът веч е омърсен

Мечтите изживяни

Някак кратък тъжен ден

Заплетен във бръшляни

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Мартинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...