Да пиша не обичам
Не ми се и отдава
Защо си го навличам
Като ме натъжава
Букви някакви валят
Листа сух наводняват
Ще ми се да звънтят
А всъщност избледняват
Идея нямат никва
Просто пълни редове
Рима във обвивка
С вкус на старо яйце
Е изгражда светове
Понякога прекрасни
Писалката ги краде
Фалшиви но пък страстни
А листът веч е омърсен
Мечтите изживяни
Някак кратък тъжен ден
Заплетен във бръшляни
© Димитър Мартинов Все права защищены