21.10.2012 г., 22:52

Да пиша не обичам

489 0 0

Да пиша не обичам

Не ми се и отдава

Защо си го навличам

Като ме натъжава

 

Букви някакви валят

Листа сух наводняват

Ще ми се да звънтят

А всъщност избледняват

 

Идея нямат никва

Просто пълни редове

Рима във обвивка

С вкус на старо яйце

 

Е изгражда светове

Понякога прекрасни

Писалката ги краде

Фалшиви но пък страстни

 

А листът веч е омърсен

Мечтите изживяни

Някак кратък тъжен ден

Заплетен във бръшляни

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Мартинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...