С потопени крака във фонтана,

стоя и гледам птиците над мен,

водата плиска се и става на пяна,

мечтая като тях да летя прероден.

Решавам да пробвам тази чудата игра,

с наивността детска си вярвам

и правя плахата стъпка към високата и зловеща скала,

на сантиметри от утопията си оставам.

 В този миг на пъстри емоции

се замислям за моята участ човешка,

танцува около мен ароматът на пролетните грации

и може би ще сложа точка на моето същетвуване с тази глупава грешка.

Но аз скочих, отлепих крака от скалата

и се случи обратното на моя мираж,

притеглянето ме дърпаше със сила непозната,

не полетях, а падах стремглаво към безмълвния, сив паваж.

Тогава моят буен дух младежки,

осъзнал неизбежността на края,

превърна в царици всички свои пешки

и ПОЛЕТЯ с усмивка към рая!