Jan 29, 2010, 10:51 AM

Да полетиш

  Poetry » Other
530 0 1

С потопени крака във фонтана,

стоя и гледам птиците над мен,

водата плиска се и става на пяна,

мечтая като тях да летя прероден.

 

Решавам да пробвам тази чудата игра,

с наивността детска си вярвам

и правя плахата стъпка към високата и зловеща скала,

на сантиметри от утопията си оставам.

 

 В този миг на пъстри емоции

се замислям за моята участ човешка,

танцува около мен ароматът на пролетните грации

и може би ще сложа точка на моето същетвуване с тази глупава грешка.

 

Но аз скочих, отлепих крака от скалата

и се случи обратното на моя мираж,

притеглянето ме дърпаше със сила непозната,

не полетях, а падах стремглаво към безмълвния, сив паваж.

 

Тогава моят буен дух младежки,

осъзнал неизбежността на края,

превърна в царици всички свои пешки

и ПОЛЕТЯ с усмивка към рая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...