29.01.2010 г., 10:51

Да полетиш

531 0 1

С потопени крака във фонтана,

стоя и гледам птиците над мен,

водата плиска се и става на пяна,

мечтая като тях да летя прероден.

 

Решавам да пробвам тази чудата игра,

с наивността детска си вярвам

и правя плахата стъпка към високата и зловеща скала,

на сантиметри от утопията си оставам.

 

 В този миг на пъстри емоции

се замислям за моята участ човешка,

танцува около мен ароматът на пролетните грации

и може би ще сложа точка на моето същетвуване с тази глупава грешка.

 

Но аз скочих, отлепих крака от скалата

и се случи обратното на моя мираж,

притеглянето ме дърпаше със сила непозната,

не полетях, а падах стремглаво към безмълвния, сив паваж.

 

Тогава моят буен дух младежки,

осъзнал неизбежността на края,

превърна в царици всички свои пешки

и ПОЛЕТЯ с усмивка към рая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...