С потопени крака във фонтана,
стоя и гледам птиците над мен,
водата плиска се и става на пяна,
мечтая като тях да летя прероден.
Решавам да пробвам тази чудата игра,
с наивността детска си вярвам
и правя плахата стъпка към високата и зловеща скала,
на сантиметри от утопията си оставам.
В този миг на пъстри емоции
се замислям за моята участ човешка,
танцува около мен ароматът на пролетните грации
и може би ще сложа точка на моето същетвуване с тази глупава грешка.
Но аз скочих, отлепих крака от скалата
и се случи обратното на моя мираж,
притеглянето ме дърпаше със сила непозната,
не полетях, а падах стремглаво към безмълвния, сив паваж.
Тогава моят буен дух младежки,
осъзнал неизбежността на края,
превърна в царици всички свои пешки
и ПОЛЕТЯ с усмивка към рая!
© Екатерина Михайлова Всички права запазени