4 июн. 2022 г., 09:41

Да получа звездното небе 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 1
295 1 2
Опитвам се да те забравя,
тече животът ми – река.
Историята се повтаря,
във мен оставила следа.
И слънцето поглежда тъжно,
далече някъде е то,
следите ти умело скрило,
на него му е все едно.
Докосвам с устни тишината,
която думите реди,
и плаче в мене красотата,
погубила любов, мечти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »