Опитвам се да те забравя,
тече животът ми – река.
Историята се повтаря,
във мен оставила следа.
И слънцето поглежда тъжно,
далече някъде е то,
следите ти умело скрило,
на него му е все едно.
Докосвам с устни тишината,
която думите реди,
и плаче в мене красотата,
погубила любов, мечти.
И само вечерта красива
е спряла в моето сърце.
Обича ме и мълчалива
ми дава звездното небе.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены