Опитвам се да те забравя,
тече животът ми – река.
Историята се повтаря,
във мен оставила следа.
И слънцето поглежда тъжно,
далече някъде е то,
следите ти умело скрило,
на него му е все едно.
Докосвам с устни тишината,
която думите реди,
и плаче в мене красотата,
погубила любов, мечти.
И само вечерта красива
е спряла в моето сърце.
Обича ме и мълчалива
ми дава звездното небе.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
