Да помним...
Да помним...
Макар да ми казват ‘стегни се‘,
май аз съм напълно разбита ...
Мъжът ми литна - непрежалим,
почти цял живот с него делих
помисли чисти, дела добри ...
И бях безкрайно обичана,
с най-искрена обич, истинска ...
А днес душата ме боли -
в съня си поне да го виждам,
но не мога и да спя, дори ...
Вярвам, ще ми даде Бог сили,
все още напред да се движа ...
Добре е да помним, винаги,
може да е последен този миг -
дано да остане подире ни
с добрините - на любов мирисът... . ДораГеорг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены
