7.09.2025 г., 23:09

Да помним...

312 4 14

Да помним...


Макар да ми казват ‘стегни се‘,
май аз съм напълно разбита ...
Мъжът ми литна - непрежалим,
почти цял живот с него делих
помисли чисти, дела добри ...
И бях безкрайно обичана,
с най-искрена обич, истинска ...
А днес душата ме боли -
в съня си поне да го виждам,
но не мога и да спя, дори ...
Вярвам, ще ми даде Бог сили,
все още напред да се движа ...
Добре е да помним, винаги,
може да е последен този миг -
дано да остане подире ни
с добрините - на любов мирисът...                 .                                                                                                                                                                                                        ДораГеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...