Sep 7, 2025, 11:09 PM

Да помним...

  Poetry
311 4 14

Да помним...


Макар да ми казват ‘стегни се‘,
май аз съм напълно разбита ...
Мъжът ми литна - непрежалим,
почти цял живот с него делих
помисли чисти, дела добри ...
И бях безкрайно обичана,
с най-искрена обич, истинска ...
А днес душата ме боли -
в съня си поне да го виждам,
но не мога и да спя, дори ...
Вярвам, ще ми даде Бог сили,
все още напред да се движа ...
Добре е да помним, винаги,
може да е последен този миг -
дано да остане подире ни
с добрините - на любов мирисът...                 .                                                                                                                                                                                                        ДораГеорг

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Пежгорска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...