Да помълчим
Към татко, който е болен от рак
Замлъкнала съм.
Тихо е.
Боли!
Очите ти са толкова големи!
На масата сме само аз и ти
а помежду ни -
думи наслоени…
Но късно е за тях
и за това,
което не направихме
до вчера
за другите,
за нас
и за света…
Навън задуха…
Нещо се чумери…
Като че ли започна да вали…
Ръцете ми са потни.
Не посягай!
Остава ни сега
да помълчим
с надеждата,
че още ще останеш…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
