30.05.2009 г., 21:42 ч.

Да помълчим 

  Поезия
538 0 9

Към татко, който е болен от рак

 

Замлъкнала съм.

Тихо е.

Боли!

Очите ти са толкова големи!

На масата сме само аз и ти

а помежду ни -

думи наслоени…

Но късно е  за тях

и за това,

което не направихме

до вчера

за другите,

за нас

и за света…

Навън задуха…

Нещо се чумери…

Като че ли започна да вали…

Ръцете ми са потни.

Не посягай!

Остава ни сега

да помълчим

с надеждата,

че още ще останеш…

 

 

 

 

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??