alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
132 234
15 февр. 2011 г., 08:55

Да се готви Ной 

  Поэзия » Другая
2479 1 29

 

Напускаме се като тежки отливи.

Сълзя отвъд брега му. Изпарява ме.

А после, като северно животно,

студено и самотно побелявам.

 

Разкъсвам се на хиляди парцали

и падам върху мъничките хора.

Разтапям се, за да остана цяла.

Но нямам тежест. И валя нагоре.

 

Валя нагоре, стръмно, и го плаша.

И остро се разбивам в дъждобрана му.

Не се побирам в пълната му чаша.

Не се задържам в топлата му рана.

 

Заливаме се като жадни приливи.

И всяка наша нежност е разруха.

И всеки дъх е смърт. Но нямам сили

и няма смисъл да живея суха.

 

© Елица Мавродинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??