Да се готви Ной
Напускаме се като тежки отливи.
Сълзя отвъд брега му. Изпарява ме.
А после, като северно животно,
студено и самотно побелявам.
Разкъсвам се на хиляди парцали
и падам върху мъничките хора.
Разтапям се, за да остана цяла.
Но нямам тежест. И валя нагоре.
Валя нагоре, стръмно, и го плаша.
И остро се разбивам в дъждобрана му.
Не се побирам в пълната му чаша.
Не се задържам в топлата му рана.
Заливаме се като жадни приливи.
И всяка наша нежност е разруха.
И всеки дъх е смърт. Но нямам сили
и няма смисъл да живея суха.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
