Feb 15, 2011, 8:55 AM

Да се готви Ной 

  Poetry » Other
2629 1 29

 

Напускаме се като тежки отливи.

Сълзя отвъд брега му. Изпарява ме.

А после, като северно животно,

студено и самотно побелявам.

 

Разкъсвам се на хиляди парцали

и падам върху мъничките хора.

Разтапям се, за да остана цяла.

Но нямам тежест. И валя нагоре.

 

Валя нагоре, стръмно, и го плаша.

И остро се разбивам в дъждобрана му.

Не се побирам в пълната му чаша.

Не се задържам в топлата му рана.

 

Заливаме се като жадни приливи.

И всяка наша нежност е разруха.

И всеки дъх е смърт. Но нямам сили

и няма смисъл да живея суха.

 

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??