Питам се дали съм вред
щом се влюбих във поет?
Все из облаци лети,
все щурмува висоти,
а кога се приземи –
на куц крак едва върви.
Клати баща ми глава:
„Дъще, да не полудя!
Толкова е демоде
днес да имаш мъж с криле!
Само пречат, разбери
и докарват те белИ!
Избери дебеловрат,
с мощни плещи и богат,
да пълзи и да пъхти,
само тъй ще си рахат!“
Знаех си, че не съм вред
щом се влюбих във поет…
© Росица Танчева Все права защищены