Да се влюбя в живота
Да се влюбя в живота – до сетния връх непристъпен
и да видя с очите на Бог как света ни изглежда,
за начало ми стигат две малки уплашени стъпки
и една овехтяла, но жилава още надежда.
Да се върна назад – между топлия смях и мечтите,
редом с тихите думи и крехкото рамо на мама,
до онази любов, дето нищо не иска да пита,
но дори в пепелта ще припали от вярата пламък.
И от пламъка после ще гребне с ръцете си бели,
и в сърцето ще сипе жарава – кръвта ми да сгрее.
Тези бели ръце между гроба и люлка са бдели ...