Да се влюбя в живота
Да се влюбя в живота
Да се влюбя в живота – до сетния връх непристъпен
и да видя с очите на Бог как света ни изглежда,
за начало ми стигат две малки уплашени стъпки
и една овехтяла, но жилава още надежда.
Да се върна назад – между топлия смях и мечтите,
редом с тихите думи и крехкото рамо на мама,
до онази любов, дето нищо не иска да пита,
но дори в пепелта ще припали от вярата пламък.
И от пламъка после ще гребне с ръцете си бели,
и в сърцето ще сипе жарава – кръвта ми да сгрее.
Тези бели ръце между гроба и люлка са бдели
и, когато се връщам, над моите спомени греят.
Още няколко стъпки и времето спира да бърза,
и търкулва в душата ми няколко слънчеви пити.
Ще разчупя едната, когато от болка застърже
и, защото е слънчева, вечно с любов ще съм сита.
И тогава ще знам, че в очите на Бог съм живяла,
и била съм високо, преди да се втурна към ниското.
По обратния път всяка стъпка е малка и кална,
но върхът се смалява, защото с любов се пречиствам.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
