Да се върна
Ако можех да върна назад
само двадесет-трийсет години,
за да хвана последния влак,
и до моето село да ида…
Да ме чакат с щастливи очи
баба, дядо и вярното куче -
там под старите бели брези
да посрещнат любимото внуче.
Да ми сипят от чайника син
липов чай, дето лятос са брали,
и приседнал до стария скрин
да закуся с димяща попара.
Да ме милват извити лози
баба щом ме разходи из двора.
Да ми каже със гордост какви
вкусни дини ни чакат за сбора.
Да въздъхна усетил аз пак
аромата на ален трендафил,
украсил махагонов чардак,
дето дядо с години е правил.
Сочни круши да им набера,
докато те ме гледат с тревога -
няма кой да достигне върха.
Само аз, ако дойда, ще мога…
И преди да си тръгна от там,
ням въпрос на лицата им зърнал,
обещание аз да им дам:
„Пак ще дойда” и да ги прегърна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
