Ако можех да върна назад
само двадесет-трийсет години,
за да хвана последния влак,
и до моето село да ида…
Да ме чакат с щастливи очи
баба, дядо и вярното куче -
там под старите бели брези
да посрещнат любимото внуче.
Да ми сипят от чайника син
липов чай, дето лятос са брали,
и приседнал до стария скрин
да закуся с димяща попара. ...