Да се завърнеш
Скърцат мисли, остарели
от нестъпките във този дом...
Мигове - в стрелките спрели,
край ненужен стар подслон.
Огнище празно, пепеливо...
И заспала самота.
На леглото се е свила
плахо... болна Любовта.
Две целувки прежаднели,
очакват ме с добре дошла.
Върнах се, за да намеря
забравената си Душа.
Не искам никак да остана,
но чувам тежката врата –
Тя - душата ми, избяга
и ме заключи у дома!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неделина Кабаиванова Все права защищены
