Aug 25, 2009, 12:13 AM

Да се завърнеш

  Poetry » Love
1.4K 0 20

 

 

 

 

 

Скърцат мисли, остарели

от нестъпките във този дом...

 

Мигове - в стрелките спрели,

край ненужен стар подслон.

 

Огнище празно, пепеливо...

И заспала самота.

 

На леглото се е свила

плахо... болна Любовта.

 

Две целувки  прежаднели,

очакват ме с добре дошла.

 

Върнах се, за да намеря

забравената си Душа.

 

Не искам никак да остана,

но чувам тежката врата –

 

Тя - душата ми,  избяга

и ме заключи у дома!

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...