"Да се завърнеш в бащината къща"...
Но няма кой да се завърне
и тъжна майка да прегърне.
Очите в сълзи пак облени,
до късни нощи на колене,
единствен Бог във тъмнината,
утеха дава в тишината.
И чакам пак да чуя стъпки
и цялата съм в слух и тръпки,
единствено желая само
да чуя топъл глас и "мамо".
Знам, вий ще дойдете, обични мои,
ала склопени в"век ще са очите мои!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лидия Кърклисийска Все права защищены
