6 дек. 2021 г., 02:18

Да сложим черна точка на годината

917 3 13

 

Добре дошъл, Декември. Поседни.

Усещам, вече бързаш да си тръгнеш.

Комфорт ти липсва в нашите среди.

Разбирам… И дори не ти се сърдя.

 

Навярно си обиден, че за край

единствено лепят ти етикети.

Завършваш хаотичната нетрайност

на тези единайсет преди тебе.

 

Почакай малко. Гледай как блестят

очите на децата край елхата.

Знай, докато се сипе детски смях

все още има бъдеще Земята.

 

Постой, Декември.Запали камината.

Да се стопи ледът що ни разделя.

Да сложим черна точка на годината

и с планове да разграфим тефтера.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря момичета и момчета.От здраве да не се отървете!
  • "все още има бъдеще Земята." - Амин!
    Честита Нова година, Довереница (Дочка Василева)!
    Бъди благословена и богословена!
  • Има бъдеще земята! - чудесно си го казала!
    Поздравления!
  • perfectstranger (Димитър Станчев) - прочетох "Дали пък да не продължим с опиАтите!?" 😅
  • Вечният човешки стремеж да спре времето, което за съжаление е невъзможно... Дали пък да не продължим с опитите!?

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....