Добре дошъл, Декември. Поседни.
Усещам, вече бързаш да си тръгнеш.
Комфорт ти липсва в нашите среди.
Разбирам… И дори не ти се сърдя.
Навярно си обиден, че за край
единствено лепят ти етикети.
Завършваш хаотичната нетрайност
на тези единайсет преди тебе.
Почакай малко. Гледай как блестят
очите на децата край елхата.
Знай, докато се сипе детски смях
все още има бъдеще Земята.
Постой, Декември.Запали камината.
Да се стопи ледът що ни разделя.
Да сложим черна точка на годината
и с планове да разграфим тефтера.
© Дочка Василева Все права защищены