6.12.2021 г., 2:18

Да сложим черна точка на годината

911 3 13

 

Добре дошъл, Декември. Поседни.

Усещам, вече бързаш да си тръгнеш.

Комфорт ти липсва в нашите среди.

Разбирам… И дори не ти се сърдя.

 

Навярно си обиден, че за край

единствено лепят ти етикети.

Завършваш хаотичната нетрайност

на тези единайсет преди тебе.

 

Почакай малко. Гледай как блестят

очите на децата край елхата.

Знай, докато се сипе детски смях

все още има бъдеще Земята.

 

Постой, Декември.Запали камината.

Да се стопи ледът що ни разделя.

Да сложим черна точка на годината

и с планове да разграфим тефтера.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря момичета и момчета.От здраве да не се отървете!
  • "все още има бъдеще Земята." - Амин!
    Честита Нова година, Довереница (Дочка Василева)!
    Бъди благословена и богословена!
  • Има бъдеще земята! - чудесно си го казала!
    Поздравления!
  • perfectstranger (Димитър Станчев) - прочетох "Дали пък да не продължим с опиАтите!?" 😅
  • Вечният човешки стремеж да спре времето, което за съжаление е невъзможно... Дали пък да не продължим с опитите!?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...