20 сент. 2019 г., 16:42

Да сме далече !

1.3K 1 1

Иска ми се вече, да сме тъй далече

от грижи без крайни 

и мисли отчайни

 

Иска ми се вече да сме пак безгрижни

като птички леко

в небе да си литнем

 

На клонка да кацнем

и там да се сгушим

 

Ти на моето рамо главица да сложиш

аз пък тебе мило нежно да прегърна

и да ти прошепна:

 

Гълъбицо моя с очи ненагледна

клише е туй зная 

аз дето ще кажа

но знай че сърдечно го казвам на тебе

 

Обичам те слънце

и много съм тъжен

кат гледам очите аз твои сълзливи

да плачат тъй много

 

Искам аз да мога вълшебство да зная да

махна с ръцете

и мигом очите ти в усмивка да грейнат

 

беше събота  седми септември 2019

 

с обич твой Николай

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...