20 сент. 2019 г., 16:42

Да сме далече !

1.3K 1 1

Иска ми се вече, да сме тъй далече

от грижи без крайни 

и мисли отчайни

 

Иска ми се вече да сме пак безгрижни

като птички леко

в небе да си литнем

 

На клонка да кацнем

и там да се сгушим

 

Ти на моето рамо главица да сложиш

аз пък тебе мило нежно да прегърна

и да ти прошепна:

 

Гълъбицо моя с очи ненагледна

клише е туй зная 

аз дето ще кажа

но знай че сърдечно го казвам на тебе

 

Обичам те слънце

и много съм тъжен

кат гледам очите аз твои сълзливи

да плачат тъй много

 

Искам аз да мога вълшебство да зная да

махна с ръцете

и мигом очите ти в усмивка да грейнат

 

беше събота  седми септември 2019

 

с обич твой Николай

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...