Иска ми се вече, да сме тъй далече

от грижи без крайни 

и мисли отчайни

Иска ми се вече да сме пак безгрижни

като птички леко

в небе да си литнем

На клонка да кацнем

и там да се сгушим

Ти на моето рамо главица да сложиш

аз пък тебе мило нежно да прегърна

и да ти прошепна:

Гълъбицо моя с очи ненагледна

клише е туй зная 

аз дето ще кажа

но знай че сърдечно го казвам на тебе

Обичам те слънце

и много съм тъжен

кат гледам очите аз твои сълзливи

да плачат тъй много

Искам аз да мога вълшебство да зная да

махна с ръцете

и мигом очите ти в усмивка да грейнат

беше събота  седми септември 2019

с обич твой Николай