20 нояб. 2024 г., 12:13

Да строим човек до човека

400 0 0

Днес!

всеки станал да проповядва

Библията знаете ли, помните

Пророци много идват

Не виждате ли им пороци?

 

Да строим човек до човека

"Завод. Над него облаци от дим.

Народът прост,

животът — тежък, скучен. —

Живот без маска и без грим —"

Сега уж да бъде умен 

Прост, мързелив и е неразумен! 

 

 

"озъбено, свирепо куче.

 

И трябва да се бориш неуморно,

и трябва да си страшно упорит,

за да изтръгнеш от зъбите

на туй настръхнало,

                        вбесено псе

парченце хлеб."

 

Вода изчезва 

Те са!

пият повеч отколкото са жадни

Ние във вода жадни ходим 

 - гладни!

 

"И трябва да се бориш неуморно,

и трябва да си страшно упорит,

за да изтръгнеш от зъбите

на туй настръхнало,

                        вбесено псе

парченце хлеб."

 

Да строим човек до човека

Днес!

Какво е той!? Всичко друго не и нека

Сянката пред него бледа

Неможещи ръце несръчни дека

напукани и груби беха

 

"И този крясък стана сплав,

                                        с която

бронирахме живота си така,

че сложиш ли му

прът във колелата —

ще счупиш своята ръка…"

 

Сломил глава душа

отвън е Тилилейски Цар

нищожеството ходещо днес

вцепенил се щом погледне кръв

а точно той е стръв

 

"И ти, завод, се мъчиш

пак отгоре

да трупаш дим и сажди

пласт след пласт.

Напразно! Ти ни учи да се борим —

ще снемем ние

слънцето при нас."

 

"Завод, притиснал с мъка

                                        толкоз хора

с осаждени от черен труд

                                        лица,

едно сърце във тебе неуморно

пулсира с хиляди сърца"

 

Да строим човек до човека

за творба моя стотна да публикувам с гордост!?

срам и позор е днес.

 

Н.  Вапцаров ! ! !

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stew Carrey Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...