3 февр. 2016 г., 07:53

Да съхраня

457 0 0

                                                                     Да съхраня

 

 

Искам да ме грее слънцето

и да стопля душата ми.

Искам да бъда обичана и да обичам.

Искам никога да не избледнява

любовта, която дава криле на сърцето ми.

Не съжалявам, че косите побеляха.

Не съжалявам,

 че спомените вплитат свещен  букет,

който силно ухае.

Нека ме спохождат радости и болка,

тревога и щастие,

така ще чувствам , че живея.

Нека ми пее сърцето

и перото да пише,

защото само това остава на земята.

Хората трябва да живеят и да се радват.

Моля се само за едно--

никога да не загубя себе си.

Да остана такава каквато бях редом до вас.

Да ви радвам

дори когато ме няма на близо.

Да ухая на живот

и от него да се ражда нов живот.

Тичинките от цветята на моя житейски букет

да опрашва разцъфналите лица след мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...