Feb 3, 2016, 7:53 AM

Да съхраня

  Poetry » Love
462 0 0

                                                                     Да съхраня

 

 

Искам да ме грее слънцето

и да стопля душата ми.

Искам да бъда обичана и да обичам.

Искам никога да не избледнява

любовта, която дава криле на сърцето ми.

Не съжалявам, че косите побеляха.

Не съжалявам,

 че спомените вплитат свещен  букет,

който силно ухае.

Нека ме спохождат радости и болка,

тревога и щастие,

така ще чувствам , че живея.

Нека ми пее сърцето

и перото да пише,

защото само това остава на земята.

Хората трябва да живеят и да се радват.

Моля се само за едно--

никога да не загубя себе си.

Да остана такава каквато бях редом до вас.

Да ви радвам

дори когато ме няма на близо.

Да ухая на живот

и от него да се ражда нов живот.

Тичинките от цветята на моя житейски букет

да опрашва разцъфналите лица след мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...