3.02.2016 г., 7:53

Да съхраня

456 0 0

                                                                     Да съхраня

 

 

Искам да ме грее слънцето

и да стопля душата ми.

Искам да бъда обичана и да обичам.

Искам никога да не избледнява

любовта, която дава криле на сърцето ми.

Не съжалявам, че косите побеляха.

Не съжалявам,

 че спомените вплитат свещен  букет,

който силно ухае.

Нека ме спохождат радости и болка,

тревога и щастие,

така ще чувствам , че живея.

Нека ми пее сърцето

и перото да пише,

защото само това остава на земята.

Хората трябва да живеят и да се радват.

Моля се само за едно--

никога да не загубя себе си.

Да остана такава каквато бях редом до вас.

Да ви радвам

дори когато ме няма на близо.

Да ухая на живот

и от него да се ражда нов живот.

Тичинките от цветята на моя житейски букет

да опрашва разцъфналите лица след мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...