26 июн. 2008 г., 00:03

Да съм ничия обичам

821 0 0
Обвиняват ме, че любовта ми е цинична,
като свежест във увяхващо лале,
и за света им тя е доста непривична,
ужасяващо гротескна
нетактична...

Казват ми, че съм страхливка,
че не мога да обичам даже,
и че за презрението ми вяло
Бог във ден красив ще ме накаже.

А аз съм малко друга,
може би дори абсурдна,
като във полет
спряла пеперуда,
нарисувана картина
от думите на поетеса луда.

Да съм ничия обичам,
свободна
тичаща към своите мечти,
оковите отричам,
който ще да ме вини!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свобода Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...