26.06.2008 г., 0:03

Да съм ничия обичам

815 0 0
Обвиняват ме, че любовта ми е цинична,
като свежест във увяхващо лале,
и за света им тя е доста непривична,
ужасяващо гротескна
нетактична...

Казват ми, че съм страхливка,
че не мога да обичам даже,
и че за презрението ми вяло
Бог във ден красив ще ме накаже.

А аз съм малко друга,
може би дори абсурдна,
като във полет
спряла пеперуда,
нарисувана картина
от думите на поетеса луда.

Да съм ничия обичам,
свободна
тичаща към своите мечти,
оковите отричам,
който ще да ме вини!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...