Да съм ничия обичам
като свежест във увяхващо лале,
и за света им тя е доста непривична,
ужасяващо гротескна
нетактична...
Казват ми, че съм страхливка,
че не мога да обичам даже,
и че за презрението ми вяло
Бог във ден красив ще ме накаже.
А аз съм малко друга,
може би дори абсурдна,
като във полет
спряла пеперуда,
нарисувана картина
от думите на поетеса луда.
Да съм ничия обичам,
свободна
тичаща към своите мечти,
оковите отричам,
който ще да ме вини!
© Свобода All rights reserved.