4 июн. 2014 г., 22:41

Да съм щастлива

835 0 0

Минава времето,
часовникът тиктака.
Появява се и бремето,
тайно зад ъглите чака.
Има моменти,
все връщам се назад.
Пъзел от странни елементи
подреждам пак и пак.
Връщам се там
в детските мигове, когато
не беше нужно да знам
за това съществуване непознато.
Ала вече познавам
тази всевъзможна екзистенция.
И бързо заличавам
в мен всяка претенция.
Знам, че ще живея,
само както аз си позволя.
А аз искам като птица да се рея
над добротата и любовта.
Беше най-доброто за мен
само филия със сол и щипка радост.
А сега се чудя всеки ден
как да запазя своята младост.
И сега, въпреки всичко,
аз живота обичам.
Все ще имам всичко или нищо,
все да съм щастлива се заричам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Врескова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...