Да съм щастлива
Минава времето,
часовникът тиктака.
Появява се и бремето,
тайно зад ъглите чака.
Има моменти,
все връщам се назад.
Пъзел от странни елементи
подреждам пак и пак.
Връщам се там
в детските мигове, когато
не беше нужно да знам
за това съществуване непознато.
Ала вече познавам
тази всевъзможна екзистенция.
И бързо заличавам
в мен всяка претенция.
Знам, че ще живея,
само както аз си позволя.
А аз искам като птица да се рея
над добротата и любовта.
Беше най-доброто за мен
само филия със сол и щипка радост.
А сега се чудя всеки ден
как да запазя своята младост.
И сега, въпреки всичко,
аз живота обичам.
Все ще имам всичко или нищо,
все да съм щастлива се заричам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивета Врескова Всички права запазени