Jun 4, 2014, 10:41 PM

Да съм щастлива 

  Poetry » Other
573 0 0

Минава времето,
часовникът тиктака.
Появява се и бремето,
тайно зад ъглите чака.
Има моменти,
все връщам се назад.
Пъзел от странни елементи
подреждам пак и пак.
Връщам се там
в детските мигове, когато
не беше нужно да знам
за това съществуване непознато.
Ала вече познавам
тази всевъзможна екзистенция.
И бързо заличавам
в мен всяка претенция.
Знам, че ще живея,
само както аз си позволя.
А аз искам като птица да се рея
над добротата и любовта.
Беше най-доброто за мен
само филия със сол и щипка радост.
А сега се чудя всеки ден
как да запазя своята младост.
И сега, въпреки всичко,
аз живота обичам.
Все ще имам всичко или нищо,
все да съм щастлива се заричам.

© Ивета Врескова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??