18 нояб. 2017 г., 09:15

Да те целуна

598 2 2

 

Не изисквам, аз съм просто момиче,

не разбираш ли – давам ти всичко,

да ми бъдеш... мечтата, душата, сълзата

и неволята нейде в горите далеч,

да ми бъдеш...

не, не искам, но за теб си бъди, 

аз надничам и виждам колко си мил,

как мислиш за хората и мечтаеш за бряг,

поточе сред облаци, ще превърнеш ли вятъра

на момче...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Йоана, притежаваш необикновена сила и воля.
    Върви с попътния вятър в живота.
  • Толкова е хубаво това стихотворение и открояващо се със своята неподправена чистота и невинност. В него няма преднамерено търсени рими, от които ми е писнало и ме лъха на силикон. Поздравявам те, Йоана! Поезията е това, което те извежда от равновесие и от този пошъл свят. Ти имаш дарбата да я пишеш.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...