18.11.2017 г., 9:15 ч.

Да те целуна 

  Поезия
387 2 3

 

Не изисквам, аз съм просто момиче,

не разбираш ли – давам ти всичко,

да ми бъдеш... мечтата, душата, сълзата

и неволята нейде в горите далеч,

да ми бъдеш...

не, не искам, но за теб си бъди, 

аз надничам и виждам колко си мил,

как мислиш за хората и мечтаеш за бряг,

поточе сред облаци, ще превърнеш ли вятъра

на момче...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Йоана, притежаваш необикновена сила и воля.
    Върви с попътния вятър в живота.
  • Толкова е хубаво това стихотворение и открояващо се със своята неподправена чистота и невинност. В него няма преднамерено търсени рими, от които ми е писнало и ме лъха на силикон. Поздравявам те, Йоана! Поезията е това, което те извежда от равновесие и от този пошъл свят. Ти имаш дарбата да я пишеш.
  • Много ми хареса! Поздравления!
Предложения
: ??:??