18 nov 2017, 9:15

Да те целуна

  Poesía
604 2 2

 

Не изисквам, аз съм просто момиче,

не разбираш ли – давам ти всичко,

да ми бъдеш... мечтата, душата, сълзата

и неволята нейде в горите далеч,

да ми бъдеш...

не, не искам, но за теб си бъди, 

аз надничам и виждам колко си мил,

как мислиш за хората и мечтаеш за бряг,

поточе сред облаци, ще превърнеш ли вятъра

на момче...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Йоана, притежаваш необикновена сила и воля.
    Върви с попътния вятър в живота.
  • Толкова е хубаво това стихотворение и открояващо се със своята неподправена чистота и невинност. В него няма преднамерено търсени рими, от които ми е писнало и ме лъха на силикон. Поздравявам те, Йоана! Поезията е това, което те извежда от равновесие и от този пошъл свят. Ти имаш дарбата да я пишеш.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...