Да те целуна

Poetry

601 2 2

Не изисквам, аз съм просто момиче,

не разбираш ли – давам ти всичко,

да ми бъдеш... мечтата, душата, сълзата

и неволята нейде в горите далеч,

да ми бъдеш...

не, не искам, но за теб си бъди,

аз надничам и виждам колко си мил,

как мислиш за хората и мечтаеш за бряг,

поточе сред облаци, ще превърнеш ли вятъра

на момче...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

fredito (Фреди)

Йоана, притежаваш необикновена сила и воля.
Върви с попътния вятър в живота.

2017-11-19T00:49:26+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Толкова е хубаво това стихотворение и открояващо се със своята неподправена чистота и невинност. В него няма преднамерено търсени рими, от които ми е писнало и ме лъха на силикон. Поздравявам те, Йоана! Поезията е това, което те извежда от равновесие и от този пошъл свят. Ти имаш дарбата да я пишеш.

2017-11-18T23:34:08+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0