Да те обичам... до болка...
Да те обичам... до болка
Седях
във ъгъла,
милвана
от слънчев
лъч
и рисувах
по стената
спомени
Нашите,мили,
събрани
във длани...
и ме докосна...
Погали ме
усмивката ти...
и потреперих...
Загубена
в очите ти...
блестящите...
Изгарящи!
Чух
смеха ни
и отпих
от сълзите...
жадно...
Ненаситно,
както тогава,
отпивайки
от виното...
потръпнах...
Протегнах
ръка
да те хвана,
но те нямаше...
а копнеех...
Броях
секундите
да чуя
отвън,
пред прага,
стъпките ти...
не идваше...
И времето
заспиваше,
за да отлита,
шеметно,
когато сме двамата...
чаках те...
утихнала жарава...
за да те обичам...
до болка...
Запалена...
изгарям...
Обичайки...
живея...
дочаках те...
огън...
за да те обичам...
до болка...
на С.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диа-непокорна Все права защищены
