Да те обичам... до болка...
Да те обичам... до болка
Седях
във ъгъла,
милвана
от слънчев
лъч
и рисувах
по стената
спомени
Нашите,мили,
събрани
във длани...
и ме докосна...
Погали ме
усмивката ти...
и потреперих...
Загубена
в очите ти...
блестящите...
Изгарящи!
Чух
смеха ни
и отпих
от сълзите...
жадно...
Ненаситно,
както тогава,
отпивайки
от виното...
потръпнах...
Протегнах
ръка
да те хвана,
но те нямаше...
а копнеех...
Броях
секундите
да чуя
отвън,
пред прага,
стъпките ти...
не идваше...
И времето
заспиваше,
за да отлита,
шеметно,
когато сме двамата...
чаках те...
утихнала жарава...
за да те обичам...
до болка...
Запалена...
изгарям...
Обичайки...
живея...
дочаках те...
огън...
за да те обичам...
до болка...
на С.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диа-непокорна Всички права запазени
