Oct 11, 2008, 1:37 PM

Да те обичам... до болка...

  Poetry » Love
2.4K 0 19
 

Да те обичам... до болка

 

Седях

във ъгъла,

милвана

от слънчев

лъч

и рисувах

по стената

спомени

Нашите,мили,

събрани

във длани...

и ме докосна...

Погали ме

усмивката ти...

и потреперих...

Загубена

в очите ти...

блестящите...

Изгарящи!

Чух

смеха ни

и отпих

от сълзите...

жадно...

Ненаситно,

както тогава,

отпивайки

от виното...

потръпнах...

Протегнах

ръка

да те хвана,

но те нямаше...

а копнеех...

Броях

секундите

да чуя

отвън,

пред прага,

стъпките ти...

не идваше...

И времето

заспиваше,

за да отлита,

шеметно,

когато сме двамата...

чаках те...

утихнала жарава...

за да те обичам...

до болка...

Запалена...

изгарям...

Обичайки...

живея...

дочаках те...

огън...

за да те обичам...

до болка...

               на С.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диа-непокорна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...