Да те обичам много ми е трудно.
Сърце си нямам, за да ти го дам.
Открадна ми го някой в който
Се влюби лудо то без свян!
Ръце си нямам за да те прегърна
Останаха на неговите рамене
До болка впити в гърба му
Надяващи се болката да спре.
Очи си нямам да те гледам
Премрежени са с парещи сълзи
Зареени са в нечий поглед
Очакващи щастливи дни.
За устните какво да ти разкажа?
Все още пазят целувките му върху тях!
Изтръпнали от спомена за него
Безмълвно потопени в грях!
Сега кажи ми още ли ме искаш?
Ще можеш ли да ме обичаш без душа?
И празното ми тяло да прегръщаш
С любов открадната в нощта????
К.А.
© Kristina Pyuter Все права защищены