Да те пусна... Мой!
В кобалтовото синьо на нощта,
сред листа на кестенни дървета
в желание отчаяно
... като нетръгване сега
потъвам,
зряла от обичане
в сгушване на твоето заспиване.
Вятърът вратата лашка
под небе, с пуснати
коси от дъжд,
в пътеката, чертаеща ти път...!
Гледам те във мрака...
рисувайки те в паяковото нежно
на душата си
и ми е свидно да те пусна
... Мой!
сред листа на кестенни дървета
в желание отчаяно
... като нетръгване сега
потъвам,
зряла от обичане
в сгушване на твоето заспиване.
Вятърът вратата лашка
под небе, с пуснати
коси от дъжд,
в пътеката, чертаеща ти път...!
Гледам те във мрака...
рисувайки те в паяковото нежно
на душата си
и ми е свидно да те пусна
... Мой!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены
