jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
29 нояб. 2008 г., 10:25

Да те пусна... Мой! 

  Поэзия
744 0 7
В кобалтовото синьо на нощта,

сред листа на кестенни дървета

в желание отчаяно

... като нетръгване сега

потъвам,

зряла от обичане

в сгушване на твоето заспиване.

Вятърът вратата лашка

под небе, с пуснати

коси от дъжд,

в пътеката, чертаеща ти път...!

Гледам те във мрака...

рисувайки те в паяковото нежно

на душата си

и ми е свидно да те пусна

... Мой!

© Женина Богданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
    Невероятна си,Жени!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • С обич към всички Вас!
    Благдаря,че ме четете и разбирате.
    Малко ми е трудно и пусто сега ,но нали все пак някога спасение има.
  • ,,зряла от обичане
    в сгушване на твоето заспиване.''

    !!!
  • рисувайки те в паяковото нежно

    на душата си

    и ми е свидно да те пусна...

    Вълнуващо!!! Прегръдки, Жени!
  • ех...че хубаво...красиво и обичащо...
    нарисувано с паяковото нежно на душата...мило и свидно...
    прегръщам те с обич, прекрасна...
  • Браво!
    Хареса ми много, Жени!
  • Зряла от обичане... трудно, но не невъзможно!
    Постигне ли се, струвало си е! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??