Nov 29, 2008, 10:25 AM
Да те пусна... Мой!
В кобалтовото синьо на нощта,
сред листа на кестенни дървета
в желание отчаяно
... като нетръгване сега
потъвам,
зряла от обичане
в сгушване на твоето заспиване.
Вятърът вратата лашка
под небе, с пуснати
коси от дъжд,
в пътеката, чертаеща ти път...!
Гледам те във мрака...
рисувайки те в паяковото нежно
на душата си
и ми е свидно да те пусна
... Мой!
сред листа на кестенни дървета
в желание отчаяно
... като нетръгване сега
потъвам,
зряла от обичане
в сгушване на твоето заспиване.
Вятърът вратата лашка
под небе, с пуснати
коси от дъжд,
в пътеката, чертаеща ти път...!
Гледам те във мрака...
рисувайки те в паяковото нежно
на душата си
и ми е свидно да те пусна
... Мой!
© Женина Богданова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
С обич към всички Вас!
Благдаря,че ме четете и разбирате.
Малко ми е трудно и пусто сега ,но нали все пак някога спасение има. -
,,зряла от обичане
в сгушване на твоето заспиване.''
!!! -
рисувайки те в паяковото нежно
на душата си
и ми е свидно да те пусна...
Вълнуващо!!! Прегръдки, Жени! -
ех...че хубаво...красиво и обичащо...
нарисувано с паяковото нежно на душата...мило и свидно...
прегръщам те с обич, прекрасна... -
Браво!
Хареса ми много, Жени! -
Зряла от обичане... трудно, но не невъзможно!
Постигне ли се, струвало си е! Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Невероятна си,Жени!!!
Поздрав и прегръдка!!!