В кобалтовото синьо на нощта,
сред листа на кестенни дървета
в желание отчаяно
... като нетръгване сега
потъвам,
зряла от обичане
в сгушване на твоето заспиване.
Вятърът вратата лашка
под небе, с пуснати
коси от дъжд,
в пътеката, чертаеща ти път...!
Гледам те във мрака... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up