В кобалтовото синьо на нощта,
сред листа на кестенни дървета
в желание отчаяно
... като нетръгване сега
потъвам,
зряла от обичане
в сгушване на твоето заспиване.
Вятърът вратата лашка
под небе, с пуснати
коси от дъжд,
в пътеката, чертаеща ти път...!
Гледам те във мрака... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up